Над 60 годишна практика по изграждане на тръбопроводи с гъвкави тръби – пластмасови от HDPE, GRP, РР и др. доказва предимствата на тези видове тръби, но наред с това и специалните изисквания за изпълнение в процеса на изграждане на тръбопроводите.

При определяне на дълбочината на полагане на ГМТ канализации трябва да се има в предвид:

• зоната на замръзване на почвата, която се приема 1,0m за първи климатичен район и 0,70m за втори климатичен район на страната;
• възможността за реализиране на определените в т.6 хидравлични наклони;
• наличието на подпочвени води;
• състава на почвата и физическите й параметри;

• външни натоварвания от почвата и подвижни товари и предпазване на тръбопровода от повреди;
• наличието на строежи или друга инфраструктура в зоната на канализационната или отводнителна система, изградени от тръби ГМТ;
• терена и неговия релеф;
• икономическите параметри на инвестиционния проект.

За битови ГМТ канализации се препоръчва дълбочината на полагане да е 2,5m, а за дъждовни 2m.
Минималното покритие над темето на ГМТ тръбопроводи, защитаващо ги от повреди от външни натоварвания е 1,0m.
Максималната дълбочина на полагане на ГМТ е 8-10m (в зависимост от вида на почвата и изпълнението на обратната засипка).
Когато полагането на тръбопровода, съобразно релефа на терена и хидравличните наклони, налага да се слезе под допустимите нива, тогава се използват междинни помпени станции за повдигане на нивото на отточните води.

Изкоп на траншея

Изкопът на траншеята за полагане на ГМТ трябва да се изпълни съгласно изискванията на EN1610:

• дъното на траншеята трябва да бъде подравнено и изпълнено с необходимия наклон. Дъното трябва да има ямки, в които да легнат свободно муфите за DN200, DN300, DN400 и DN500мм;
• при високи подпочвени води се прави дренаж на дъното с отвеждане (или помпене) на подпочвените води. По време на строителството се защитават положените тръби срещу изплаване, което може да се получи от високи подпочвени води или от напълване на траншеята с дъждовни води или снеготопене. Защитата става чрез затежняване на положените тръби с обратна засипка още по време на полагането им в траншеята;
• ширината на траншеята зависи от хидрогеоложките условия, от дълбочината на полагане, от вида на укрепване на изкопа на траншеята и се посочва в напречните сечения на проекта. За ГМТ тръбопроводи за реализиране на нормално обслужване на строителния процес се препоръчва от двете страни на положената тръба да се осигурят следните отстояния в зависимост от DN (таблица 15)

Таблица 15

•  в зависимост от вида на почвата на терена се препоръчва направата на пясъчно легло. При нормални почвени условия – дебелина на леглото – 10cm, а при скални почвени условия, легло с дебелина 15cm;

• при обратното засипване на траншеята, уплътняването става на пластове с дебелина около 20cm. Уплътняването се извършва с ръчни или машинни трамбовки;
• минималната дебелина на предварителната засипка над темето на тръбата е в зависимост от диаметъра на тръбопровода и за ГМТ < DN300 е 15cm, а за ГМТ > DN300 – 30cm;
• при уплътняване на слоя с дебелина 1m над тръбата се използва ръчна или лека машинна трамбовка;
• материалът, използван за обратна засипка е пясък, дребен чакъл (едрина по-малка от 25mm), трошляк или смес от горните. Не се допуска да се ползват камъни с остри ръбове и върхове и с размери по-големи от 25mm;
• допуска се използване на материал от изкопа на траншеята, когато сме сигурни, че са спазени горните условия и че това не влияе на процеса на уплътняване на обратната засипка.